Първа неделя след Св. Петдесетница
Неделя Всех святых, первая по Пятидесятнице
Sunday of All Saints (All Saints Day), first Sunday after Pentecost
Католическата църква чества своите светци на 1 ноември, след езическия Хелуин
От Неделята на Всички светии започва Петровият пост в чест на св. първовърховни апостоли Петър и Павел.
***********
Из песнопенията на празника
Тропар възкресен, глас 8
С высоты снишел еси…
Втори за светиите, глас 4
Иже во всем мире мученик Твоих,
яко багряницею и виссом, кровьми церковь Твоя украсившися,
теми вопиет Ти, Христе Боже: людем Твоим щедроты Твоя низпосли,
мир жительству Твоему даруй и душам нашим велию милость.
На Тебе, Който в целия свят с кървите на Твоите мъченици
като с багреница и визон Си украсил Твоята църква,
С тях Ти викаме: Христе Боже, изпрати щедростите Си на Твоите люде,
мир дай на Твоя народ и на нашите души – велика милост.The Troparion of All Saints, Tone 4
Throughout the world Thy Church, O Lord, Is adorned with the blood of Thy Martyrs,
As with purple and fine linen through them She cries unto Thee, O Christ
Send down Thy bounties upon Thy people
Grant peace to Thine estate, And upon our souls the great mercy.
Кондак, глас 8
Яко начатки естества, насадителю твари,
вселенная приносит Ти, Господи, Богоносные мученики:
тех молитвами в мире глубоце церковь Твою,
жительство Твое, Богородицею соблюди, Многомилостиве.
As first-fruits of our nature to the Planter of created things,
the world presents the God-bearing myrtyred Saints in offering to You, O Lord.
Through their earnest entreates, keep Your Church in deep peace and divine tranquility,
through the pure Theotokos, O You Who is greatly merciful.
Тропар за светиите, събота, глас 2:
Апостоли, мученицы и пророцы, святителие, преподобнии и праведнии,
добре подвиг совершившии и веру соблюдшии,
дерзновение имуще ко Спасу,
о нас Того, яко Блага, молите спастися, молимся, душам нашим.
*************
„Како пристаниште на спасението, сега достојно да ги восфалиме: Крстителот, апостолите, пророците и мачениците со испосниците, божествените учители и свештеници, соборот на патријарсите и доброславните свештеномаченици, богољубивите жени, преподобните и праведните“ (песна од канонот на Утрена на Недела на сите светии).
****************
„Пристрасноста кон предметите неминовно со себе повлекува ладење кон Бог и кон делата на своето спасение, ладење кон ближниот, или омраза и завист кон него, ако од него зависи дали некои работи ќе ни бидат дадени, а тој не ни ги дава, или доколку сме принудени ние да му дадеме нешто. Затоа, добро е да се биде потполно рамнодушен кон предметите за да нема ни најмал повод за непријателство кон ближниот што е голем грев. Биди над пристрасноста кон трулежниот, суетен и краткотраен свет; живеј со срцето на небесата и сакај ги тамошните непропадливи добра, подготвени за оние што Го љубат Бог и ближниот.
Свештеникот, како ангел Господов, треба да биде над сите страсти и вознемирувања на духот, сите световни пристрасности или неосновани стравови што доаѓаат од демонот; тој треба целиот да биде во Бог, само Него да Го љуби и само од Него да се плаши. Присуството на човечки страв подразбира дека тој сецело не се прилепил за Бог.
Не загледувај се в лице телесно, туку попрво со внатрешното око набљудувај го лицето на својата душа какво е: да не го изобличиле страстите; истерај ја таа грдотија со молитвата и солзно покајание. Не загледувај се во убавата облека, таа е пропадлива, туку во непропадливата облека на душата своја, каква е: дали е валкана или нечиста поради честите гревовни падови – тајни и јавни, и да се стекнеме со облека на душата од нетрулежна убавина на кротоста, смирението, целомудреноста и чистотата, милосрдието, правдата. “
Свети Јован Кронштадски
Сите Светии, молете Го Бога за нас!
****************
ПАРИМИИ НА ПРАЗНИКОТ НА СИТЕ СВЕТИИ
На велика вечерна
Пророчества Исаиина чтение (Ис 43:9-14)
Така вели Господ: Сите народи се собраа заедно, и ќе се соберат кнезови од нив. Кој ќе им ги објави овие нешта или кој ќе ви го разгласи она што било во почетокот? Нека доведат свои сведоци и ќе се оправдаат, да чујат и да кажат вистина. Бидете Ми сведоци и Јас Сум сведок, вели Господ Бог, и Мојот слуга, што го избрав, за да познаете и да Ми верувате, да разберете дека Јас Сум: пред Мене немаше друг Бог, и по Мене нема да има. Јас сум Бог, и нема освен Мене некој кој спасува. Јас објавив и спасив, укорив и немаше помеѓу вас туѓ бог. Вие сте Ми сведоци, и Јас Господ Бог. И уште од почетокот Јас Сум, и никој не може да се избави од Моите раце. Ќе направам, и кој ќе го одврати тоа? Вака вели Господ Бог, Кој ве избавува, Светецот Израилев.
Премудрости Соломони чтение (ПремСол 3:1–9)
Душите на праведниците се во Божја рака, до нив нема да се допре никаква мака. Во очите на неразумните тие се како умрени, а нивниот крај се сметаше за пропаст, и тоа што тие заминуваат од нас – како уништување, но тие се во мир. Зашто, иако пред лицата човечки и да се измачувани, надежта нивна е полна со бесмртност. Бидејќи и малку казнети, тие ќе добијат големи благодетелства зашто Бог ги испитал и ги најде достојни за Себе. Он ги испита како злато во печка и ги прими како најсовршена жртва. Во времето на нивната посета, тие ќе сјаат и како искри по стебло ќе потечат. На племиња ќе им судат и со народи ќе владеат и Господ ќе се зацари во нив во вековите. Оние што се надеваат на Него, ќе ја разберат вистината, а кои Му се верни во љубовта, ќе пребиваат со Него зашто има благодат и милост за Неговите светии и посета за Неговите избраници.
Премудрости Соломони чтение (ПремСол 5:15–24; 6:1–3)
Праведниците живеат довека и нивната награда е во Господа, а за нив се грижи Севишниот. Затоа ќе го добијат царството на благолепието и венецот на убавината од раката Господова, зашто Он ќе ги закрили со десницата и со Својата мишка ќе ги заштити. Он ќе ја земе својата ревност како сеоружие и ќе ја наоружа тварта за одмазда против непријателите. Ќе се облече во оклопот на правдата, а како шлем ќе го стави нелицемерниот суд. Светоста ќе ја земе како штит непобедлив, Својот строг гнев ќе го изостри како меч и со него ќе се собере светот во бој против безумните.
Тогаш ќе појдат добро вперените стрели од молњи и од облаците како од силно затегнат лак ќе полетаат кон целта. Како од каменофрлачот на гневот, обилно ќе паѓа град; морската вода ќе се побуни против нив и реките нагло ќе ги потопат. Против нив ќе стане духот на силата и како виор ќе ги развее, а беззаконието ќе ја опустоши целата земја и злоделата ќе го превртат престолот на силните. Затоа, слушајте цареви и разберете, поучете се судии на краиштата на земјата! Чујте вие што владеете со мнозина и кои се фалите пред мноштво народи зашто власта ви е дадена од Господа и силата од Севишниот.
Парамии на празникот на сите светии.
****************
Синаксар во недела на Сите Свети.
Стихови:
Ги воспевам пријателите на мојот Господ;
Та, ако некој сака, да се придружи на нивниот голем број.
Во тој ден, Недела по Педесетница, го славиме споменот на Сите Свети кои живееле по целиот свет, во Азија, во Африка, во Европа, на север и на југ.
Светите Отци озакониле овој Празник да го славиме по слегувањето на Светиот Дух, за да покажат, на некој начин, дека Неговото доаѓање се случило преку апостолите, осветувајќи ги и учејќи ги оние што ја носат нашата природа, за да ги усоврши оние што отпаднале од ангелскиот чин, да им го врати нивното поранешно достоинство и да ги доближи до Бога преку Христа: едните преку нивното мачеништво и крв, а другите преку добродетелен живот и поведение. И, Он го извршува она што ја надминува нашата природа. Духот слегува во вид на оган чија природна особина е да се издигнува; и нашиот прав се издигнува угоре, иако природно се стреми кон удолу. Затоа и нашиот земјен состав, нашето тело, примено и обожено од Бога Словото, Кое се вознесе и седи од десната страна на славата на Отецот, сега ги привлекува сите оние што го сакаат тоа, според ветувањето на Словото Божјо, покажувајќи ни ги плодовите на помирувањето. Која е најпосакуваната цел на Неговото доаѓање при нас во тело, и на целиот Негов план на спасението, освен ако не е тоа што некогаш изгонетите ги приведе во единство и пријателство со Бога? Тоа што од незнабошците, кои не Го познаваа вистинскиот Бог, направи избран народ кој како првини Му ги принесува на Бога оние што посебно Му благоугодиле! Тоа е една од причините поради кои го славиме овој Празник на Сите Свети.
Втората причина е поради тоа што мнозина од оние што Му угодиле на Бога со нивните врвни добродетели, останале непознати за луѓето и покрај тоа што, можеби, тие примиле голема слава од Бога. Или поради тоа што мнозина од нив живееле според Христа, во Индија, во Египет, во Месопотамија, во Фригија, или над Евксиното Море, или по целиот Запад, дури до Британските острови, или просто речено: на Исток и на Запад, и дека не беше лесно, поради нивниот голем број, да им се оддаде почит како што доликува, како што тоа го практикува Црквата. Значи, со цел да се добие помошта на Сите Свети, било каде на земјата да му угодиле на Бога, како и заради светите што ќе дојдат во иднина, Светите Отци решиле да го слават овој Празник на Сите Свети, за да им се оддаде достојната почит, од првите до последните, познати или непознати, на сите оние во кои што се вселил Светиот Дух.
Третата причина е тоа што требаше во еден ден да се соберат Сите Свети што ги славиме поединечно секој ден во годината, за да се покаже дека сите тие се подвизавале заради единствениот Христос, дека сите тие го минале истиот подвиг на добродетелта, дека сите тие достојно се овенчани како слуги на единствениот Бог, дека ја составиле Црквата и го исполниле горниот свет; дека не повикуваат и нас да го минеме истиот подвиг, на разни начини, заради кого секој добива сили да се стреми од срце.
На Сите овие Свети од памтивек, мудриот и славен цар Лав им изградил голем и преубав храм во Цариград, близу до храмот на Светите Апостоли. Најнапред, како што се вели, тој имал намера да го изгради во чест на неговата прва жена Теофана, која Му угодила на Бога, и покрај противењето на некои луѓе во царството. Кога својата намера и ја соопштил на Црквата, тој не ја добил согласноста од неа, ниту подготвеноста да го дели мислењето со него, приговарајќи му дека онаа што до неодамна била корумпирана од царскиот луксуз и уживања, не е можно толку бргу да биде почитувана дотаму во нејзина чест да биде изграден толку велелепен и убав храм, без да се остави на самото време да покаже како и колку таа Му благоугодила на Бога. Тогаш мудриот цар, во согласност со целата Црква, храмот им го посветил на Сите Свети од целата вселена, велејќи: Ако Теофана е света, тогаш нека им се придружи на Сите Свети.
Поради тоа, јас мислам дека оттогаш почнало уште повеќе да се слави овој Празник, иако тој постоел и од порано. Од таа причина тој е ставен на крајот од Триодот, како завршен Празник од серијата празници. Иако добриот ред, со којшто Црквата е основана, започнал многу порано, тој го достигнал своето совршенство постапно. Но во сегашнава форма овој ден е оформен совршено дури во времето на овој цар. Накратко речено, Триодот го содржи во себе, грижливо изложено, се она што Бог го извршил во наша полза: Падот на ѓаволот од небото, кој е првата причина и за престапот и падот на Адама, и неговото истерување од рајот; целото спасоносно дело на Словото Божјо во наша полза; нашето враќање на небесата преку Светиот Дух, и начинот на кој што ние повторно го исполнуваме редот, од кој што бевме отпаднале, и кој се познава преку Сите Свети.
Треба да го знаеме и тоа дека сега ги празнуваме сите оние што ги осветил Светиот Дух со благодатта. Сакам, всушност, да зборувам за врвни и осветителни умови на деветте ангелски чинови, на праотците и патријарсите, пророците и светите апостолите, мачениците и свештеноначалниците, свештеномачениците и преподобномачениците, преподобните и праведните, и сите хорови од свети жени, и сите други анонимни свети, како и Сите Свети во иднина! Пред сите, во сите и со сите, Светата над светите, која несразмерно ги надминува и ангелските чинови, нашата Владичица Богородица и Приснодева Марија.
По нејзините молитви, и по молитвите на Сите Свети од памтивек, Христе Боже, помилуј не и нас и спаси не, како единствен добар и Човекољубец.
*************
Браќа и сестри! Минатата недела Светата Црква положи цветови во нашите раце, и како да ни рече: „Видете како бесловесната природа е послушна на нејзиниот Создател. Започнувајќи со деновите околу Божик, земјата се врти кон сонцето, кое пак, започна да ѝ ја дарува својата живототворна топлина. И природата не е неблагодарна кон нејзиниот Создател. Како одговор на Неговото милување, таа ја раѓа оваа славна убавина, овие цветови, и понатака, ќе роди плодови. А што се случува со нас? Како одговор на духовната топлина на Божјата Благодат, богато излиена врз нас, дали Му принесуваме духовна убавина, цветови, плодови на добродетели на нашиот Создател? На крајот од краиштата, Тој постана Човек заради нас, умре заради нас, воскресна заради нас, се вознесе на Небесата за да ни Го испрати Светиот Дух. Зарем не е оваа природна убавина околу нас прекор за нашата совест? Да, така е. Но уште повеќе, ние сакаме да ја оправдаме нашата небрежност, нашата неблагодарност. Христовите заповеди се прекрасни, велиме ние; и доколку сите луѓе започнат да ги исполнуваат, тогаш сета земја би била преобразена во една прекрасна божествена градина. Но, дали е ова возможно за слабите човечки слики? Денес, оваа Недела, Неделата на сите Светии, одговара на ова прашање толку гласно, што сиот свет го слуша одговорот: Да, возможно е.
Сите светители кои денес ги славиме го следеле Христовиот пример. И секој од нив, во своето време, во своите животни околности, ја исполнил Божјата заповед за љубовта кон Бога и ближниот. Своевремено, времињата во кои живееле биле тешки, можеби и потешки од нашите денес; и неретко, околностите во кои живееле биле духовно поопасни, но и световно полоши. Но тие истрајувале, се бореле, и го достигнале небесното пребивалиште каде сега се прославени.
Погледнете само на фреските во нашата црква, и ќе ги видите: маченици, исповедници, подвижници, Христа ради јуродиви, богослови, лаици, богати, сиромашни, епископи, монаси. Ова е Небесната Црква. Таа е сеопфатна, и исполнета со земната, Црква која се бори. Во неа има место за сите нас. Тоа ни го вели и денешното апостолско четиво: „Затоа и ние, имајќи толку многу сведоци, да отфрлиме од себеси секакво бреме и гмев, што лесно не опкружува, и со трпеливост да побрзаме кон претстојната борба, имајќи Го пред очи Началникот на верата и Завршителот на верата“ (Евр. 12,1-2). Замислете само: сите светители биле живи луѓе, како што сме ние. И како нас, сите биле различни; и нивните патишта биле различни. Но сите тие, апсолутно сите, имале три карактеристики кои сите подеднакво ги поседувале. А тие квалитети ни се посочени во денешното Евангелие. Тие се обврзувачки за секого, што значи, и за нас; не можеме да побегнеме од нив.
Еве ги: „И така, секој што ќе Ме признае Мене пред луѓето, ќе го признаам и Јас него пред Мојот Отец небесен“ (Мт. 10,32). Ова е првата. Не гледате ли, браќа, колку е ова важно за нас, современите луѓе? Затоа што, светот денес ќе нè запраша: „Дали си Христијанин, или си еден од нас?“ Не смееме да го оставиме неодговорено ова прашање. Во нашите зборови, нашите дела, нашите мисли и чувства (затоа што нашите чувства на некој начин се пренесуваат и на другите), мора гласно и цврсто да им одговориме: „Да, јас сум Христијанин!“
Еве ја и втората: „ Кој милува татко или мајка повеќе од Мене, не е достоен за Мне; или кој милува син или ќерка повеќе од Мене, не е достоен за Мене“ (Мт. 10,37). Овде и сега, Господ ја бара од тебе и мене оваа посветена љубов – да Го љубиме Него повеќе од секого и сè. И само преку ваквата љубов кон Него ќе бидеме вистински способни да ги љубиме ближните, непознатите, па дури и непријателите.
И конечно, третата карактеристика: „и кој не го земе крстот свој и не оди по Мене, не е достоен за Мене“ (Мт. 10,38). За ова не треба појаснување. Секој од нас има сопствени жалости и маки во животот; тие се лични за секој од нас. Тешко е, претешко, но таков е нашиот живот; а ова значи, таква е Божјата Волја за нас.
Да Му благодариме на Господа дури и за крстот што ни го дал! Без него, не можеме да се спасиме. А Господ сака сите да бидеме спасени, и да земеме удел во Славата на сите Светии, кои денес ги славиме.
Архиепископ Андреј Римаренко
Извор: http://agapi.mk/site-svetii/
************
************
Видови на светост
Светителите меѓусебно се разликуваат по личните дарови и придонесот во живото Предание на Црквата:
Пророците се свети Божји луѓе кои живееле во времето пред Христос. По дејството на Светиот Дух тие на избраниот Божји народ, Израил, му го претскажувале (пророкувале) доаѓањето на Месијата, пророчки укажувајќи ги настаните од Неговиот живот и од животот на Црквата.
Апостоли се Христовите ученици кои биле сведоци на Воскреснатиот Христос и го имале дарот и службата на мисионерство (проповедање на Евангелието на народите и основање на црковни општини). Апостоли биле само оние што Го виделе Господа (на апостолот Павле, којшто не бил Христов следбеник, Господ му се јавил на патот за Дамаск и така добил дар на апостолство).
Маченици се оние коишто совршено ги исполниле Христовите зборови: Кој сака да оди по Мене, нека го земе својот крст и нека Ме последува. Зборот маченик на грчки е мартис, што значи – сведок. Нивната смрт за Христа била сведоштво за преобразбата на смртта, која веќе преку Христа претставува премин во обновена реалност. Во првите три века милиони христијани пострадале за својата вера; според Тертулијан, нивната крв била семе за нови христијани. По три века гонење, во 4 век Христијанството ја добива својата слобода, којашто значела триумф на верата што го победи светот (која претходно била соблазна/скандал за Евреите, а безумство за Елините). Свештеномаченици се оние маченици коишто имаме ерархиско свештенство.
Исповедници се оние што за време на својот живот страдале, исповедајќи ја верата, но не починале со насилна смрт, мачеништво. Преподобен Максим Исповедник е класичен пример: тој целиот живот страдал за своето исповедање на православното учење против монотелитите (му бил исечен јазикот и едната рака).
Преподобни се оние што преку аскетски (подвижнички) живот во монаштво (пост, молитва, победа над страстите) достигнале висок степен на подобност, сличност на Бога, т.е. во себе го развиле потенцијалот на образот Божји, подобието. Преподобномаченици се монаси коишто пострадале со маченичка смрт.
Јуродиви (безумни) заради Христа се оние што достигнале висок степен на смирение, понизност, земајќи го на себе крстот да бидат сметани како луди за светот и од него да ја сокријат големината на својот подвиг (св. Андреј Јуродив, св. Василиј Јуродив, св. Ксенија Петербуршка). Основа на овој вид подвижништво се зборовите на Павле: Ние се безумни заради Христа (1Кор 4,10).
Житијата на светиите, според зборовите на преподобниот Јустин Ќелиски, го претставуваат животот на Господ Христос повторен во животите на светиите. Тие се опит и живо Предание на Црквата, а нивното читање е од голема полза за верните. (Можеме да кажеме дека, на некој начин, житијата ги прикажуваат успешните експерименти, со коишто се потврдува вистинитоста на христијанскиот благодатен живот). Во неделата по Педесетница (Духовден) се одбележува споменот на сите светии (и на оние што се познати и имаат свој празник и на сите оние што не се познати).
*************
Неделя на всички светии
Първата неделя след Петдесетница е посветена на всички светии. Отците на Църквата са установили този празник по три причини.
Първо – да ни посочат плодовете, с които слизането на Светия Дух изпълни и оплоди нетленната действителност, духовния свят.
Второ – да ни напомнят, че има много герои на вярата, които със съвършен живот и с жертвена изповед са служили на Бога и са овенчани от Него с “венеца на славата”, но са останали безименни и неизвестни за света.
И трето – да се съберат всички светии в един ден, за да се знае, че те са живели и просияли със силата на Единия Спасител Иисус Христос, че са се подвизавали на едно и също поприще на добродетелта, че всички са от Едната, Света, Съборна и Апостолска Христова Църква и че пребъдват в едно Небесно Царство на Отца и Сина, и Светия Дух – в Царството на благодатта.“Яви се Божията благодат, спасителна за всички човеци”, казва св. апостол Павел.
Днес празнуваме всички светии, които със силата на Светия Дух вършеха и вършат чудеса, разпространяваха Евангелието на Спасението и с живота си доказаха, че Божият промисъл и всемогъщество действат винаги и че във всички времена и при всички обстоятелства възсияват нови и нови светци и светици, съсъди на Божията благодат и молитвени застъпници за нас пред престола на Всевишния.
Църквата Христова е създадена от Божия Син – Иисус Христос, осветена е от Светия Дух, изстрадана е и утвърдена от апостолите и от светиите. Тя стои здраво и твърдо през вековете, защото в нейните основи са вградени мъченичеството, подвигът и кръвта на хиляди и хиляди Христови последователи.
Спасителят иска от нас да не пазим само за себе си своята вяра, а да я изповядваме, за да се осъществи Евангелието на практика като универсално Богооткровено учение за всички народи през всички времена. Най-висока стойност има изповядването и признаването името Христово пред неверници, богохулници и богоборци. Христос възвести учението Си не за ангели и за съвършени същества, а за грешната човешка природа. Христос познава и силата на греха. Затова ни учи как да живеем – с вяра в Него, с изповед на името Му пред човеците и смирено спазване на Неговата свята воля.
Защото, които са първи по преценката на света, според Божията отсъда може да се окажат последни, а които наглед и по преценката на хората са последни, според Божия праведен съд ще бъдат първи.
Николай Хаджиев
Брой 12 за 1998 година
Тълкувание на Евангелието
Вижте, братя и сестри, с тези думи Христос не забранява храната, но забранява да казваме: какво ще ядем? По примера на богатите, които още от вечерта мислят: какво ще закусваме утре? и отдават много сили и средства за приготвянето на изтънчени ястия. Тази грижа отслабва духа, води до забрава на духовното дело и пренебрегване на Бога. А онези, които се грижат за живота на своята душа, ще получат освен духовните блага, които търсят, и телесните. Защото Онзи, Който е дал по-висшето – душата и тялото, може да даде и нужното за тяхното съществуване.
И все пак много хора мислят, че Христовите заповеди са неизпълними. И наистина, как можеш да не се грижиш за утрешния ден? Как можеш да обичаш тези, които са ти направили зло? И възможно ли е човек да бъде съвършен като Небесния Отец, както иска Спасителят?А нима можем да допуснем, че Христос зле познава човешката природа или че като Творец не знае законите на нашия паднал свят? Невъзможно. Нима Той може да ни вмени в дълг неизпълнимото и да ни унижи с непосилни заповеди? “Игото Ми е благо”, обаче казва Той. Как тогава да решим това противоречие?
Противоречие, братя и сестри, няма само ако осъзнаем с разума и сърцето си, че Христос не дойде да ни научи на нов морал, а ни остави Самия Себе Си. “Невъзможното за човека е възможно за Бога… Пребъдвайте в Моята любов… Пребъдвайте в Мене и Аз във вас.” Знаейки, че съвършеното упование на Бога и негриженето за земни блага е непосилно за хората, Спасителят присъединява към Себе Си верните, както клонките се съединяват с лозата, за да се разкрие и прояви в тях Неговата любов и Неговото упование в Отца. И ако преди Христа законът ни вменяваше в дълг нещо, за което не ни даваше сили, то сега благодатта ни дава онова, което ни вменява в дълг.
Значи всяка Христова заповед е немислима без участието в Неговата Тайна. Значи не можем да отделим християнската нравственост от църковната мистика, от тайнствата на Църквата. Само чрез тях, а най-вече чрез св. Причастие
, ние немощните, като ставаме цяло с Христа, получаваме благодатта да ставаме подобни на Бога, към което сме и призвани от сътворение мира. И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем? Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. Но първо търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде.
Брой 12 за 1998 година
Божията любов във всички светии
„Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене” (Мат.. 10:37)
В първата Неделя след Петдесетница, когато празнуваме снизхождането на Светия Дух и рождения ден на Църквата Христова, е определено да се празнуват заедно всички светии. Всички онези човеци, които със земния си живот са доказали, че са достойни за любовта Божия. Всички, които изповядали открито пред човеците Бога и вървели по Неговите пътища. А това са:
- пророците, предвъзвестили Христовото въчовечаване и идването Му на света;
- светите апостоли Христови, станали свидетели и предали ни учението Му;
- мъчениците за вярата, осветили с кръвта си първите векове на Църквата;
- светите отци, светителите и учителите църковни, борили се срещу ересите и формулирали основното учение на православното изповедание;
- преподобните жени и мъже, които оставили имот и близки, отрекли се от земното и вещественото, притекли се при Христа и достигнали ангелоподобен живот дори още тук на земята. Всички, които достойно и смирено носели кръста си след Спасителя.
„Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене; и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене” (Матей 10:37-38).
На пръв поглед тези думи ни се струват странни и противоречащи на Свещ. Писание. Та нали там пише:„почитай баща си и майка си”…?! Как Господ изисква тук от нас да оставим близките и семейството си, за да Го последваме? Трябва правилно да разбираме смисъла на тези думи. Да обичаме повече Бога и да търсим Неговата правда не означава, че трябва да напуснем своите родители и деца. Напротив, законът Божи ни повелява да обичаме и да се грижим за своите близки. Но, ако наши кръвни сродници не само не живеят по Бога, но пречат и на нас да изпълняваме Божията воля, тогава трябва да изберем едното от двете. И блажен е оня, който се отрече от това, което му пречи по пътя към и след Бога.
Св. Кирил Александрийски казва:
„Ако някой от нас има баща или син, или брат, който не вярва в Христа Господа, и ако някой от тях ни бърка да живем според вярата и да постигнем живот на небето, ние сме длъжни да скъсаме обещание с него… Ако твоят брат или син, или жена, или който и да било друг ти заговори за нещо богопротивно, нека в твое лице спечели победа над тях Христос, Който е страдал за тебе”.
Семейството обаче, в което всеки вярно и предано носи кръста си подир Христа и ревностно служи на вярата, правдата и милосърдието, е благословено от Бога. В такова обкръжение игото Христово е още по-благо и бремето Му леко и с радост се понася. А колкото повече са тези благословени семейства, толкова по-спокойно е обществото. Ако се подвизаваме в Божията правда, ще пребъдем и в любовта Му. Защото
„кой ще ни отлъчи от любовта Божия: скръб ли, притеснение ли или гонение, глад ли или голотия, опасност ли или меч?… ни смърт, нито живот, ни Ангели, ни Власти, нито Сили, ни настояще, нито бъдеще… нито друга някоя твар ще може да ни отлъчи от любовта Божия в Христа Иисуса, нашия Господ” (Римл. 8:35, 38-39).
Всички светии, знайни и незнайни, които празнуваме, са въплътили и възвестили в живота си тази любов Божия през вековете. Всеки от тях със своя личен подвиг, дарба и призвание в служба на човеците е доказал евангелската истина, че „Бог е любов” (1Йоан. 4:8), с която трябва да живеем.
Ставрофорен иконом Стефан Енев
“Църковен вестник”, брой 24 от 1995 година
Първа електронна публикация
Триодь Цветная: Неделя Всех Святых (1-я по Пятидесятнице)
В службе этой недели, сверх обычного прославления воскресения Христова, прославляются лики всех святых угодников Божиих, просиявших верой в грядущего и пришедшего обетованного Искупителя, а также и подвигами благочестия. В песнях церковных ублажаем: патриархов, праотцев, пророков, апостолов, мучеников, священномучеников, исповедников, святителей, преподобных и праведных отцов и матерей и всех святых, от века благоугодивших Богу, “прежде же всех” “Госпожу нашу и Владычицу, Богородицу, Марию Приснодеву.”
Ублажая память их, просим также молитвенного их ходатайства о нас пред Богом. Поскольку “Святым Духом всяка душа живится,” т. е. очищается, обновляется и устрояется горе, и поскольку Божественная благодать Святого Духа освятила, совершила первородных братий наших, на небесех написанных, и соделала их достойными молитвенниками нашими пред Богом, то, совершивши празднование преславного сошествия Святого Духа на апостолов и прославивши благодатную силу Его, освящающую души всех верующих, прилично потом прославить и тех святых питомцев благодати Божией, которые освящены и совершены силой Всесвятого и Животворящего Духа Господа. Этим празднованием восполняется также чествование и прославление и тех угодников Божиих, которым, по причине многочисленности и неизвестности их, не установлены особые празднования. Ублажая святых и исчисляя чины или лики их, святая Церковь указывает этим нам разнообразные добродетели для подражания им.
Молитвословия дня
Тропарь воскресен, гл. 8.
Святым, гл. 4.
Иже во всем мире мученик Твоих, яко багряницею и виссом, кровьми церковь Твоя украсившие я, теми вопиет Ти, Христе Боже: людем Твоим щедроты Твоя низпосли, мир жительству Твоему даруй и душам нашим велию милость.
Кондак, гл. 8.
Яко начатки естества, насадителю твари, вселенная приносит Ти, Господи, Богоносные мученики: тех молитвами в мире глубоце церковь Твою, жительство Твое, Богородицею соблюди, Многомилостиве.
На великой вечерне положены 3 паремии в честь всех святых; по “Отче наш” поется: “Богородице Дево радуйся,” 2-жды, и тропарь всех святых (“Иже во всем мире”) 1-жды; “аще ли убо не творится бдению, то по “Отче наш” поется воскресный тропарь 8-го гласа, на “Слава” — тропарь всех святых и на “И ныне” — по гласу этого тропаря богородичен (“Еже от века утаенное”) 4-го гласа (см. Пентикост.).
На утрене, на “Бог Господь,” поются: тропарь воскресный 2-жды, “Слава” — тропарь всех святых и, по гласу этого тропаря, на “И ныне,” — богородичен 4-го гласа (см. выше); каноны положены: из Октоиха 8 гласа — воскресный со ирмосом на 4 (ирмос 1-жды), крестовоскресный на 2 и Богородицы на 2, и из Триоди — канон всех святых, на 6; катавасия: “Отверзу уста;” “на 9-й песни поем Честнейшую.”
На литургии поются 2 прокимна и 2 причастна (воскресный и Всех Святых).
Паремия. 1) Ис. 43:9-14. 2) Прем. Сол. 3:1-9. 3) Прем. Сол. 5:15-24, 6:1-3. Глас 8.
Утреннее Евангелие. 1-е.
Апостол. Евр. 11:33-40; 12:1-2; 330 зач.
Евангелие. Мф. 10:32-33; 37-38; 19:27-30; 38 зач.
“Аще храм Всех Святых: На малей и велицей вечерни, и на утрени, и на литургии, подобие поем, якоже случится в неделю великого святого, емуже бывает бдение, точию на утрени поем полиелей.” После поителея положено следующее величание:
Величаем вас, апостолы, мученицы, пророцы и вси святии, и чтем святую память вашу: вы бо молите о нас Христа Бога нашего.
После 50-го псалма поется: “Слава,” “Молитвами всех святых,” “И ныне,” “Молитвами Богородицы,” “Помилуй мя Боже,” вместо же воскресной стихиры (“Воскрес Иисус”) Устав указывает петь стихиру всем святым, “кую волиши” (подр. см. в Уст.).
От этой недели до 1 авг. поется катавасия: Отверзу уста моя.
“От сего убо дне утренняя Евангелия воскресна начинает чести по ряду” (т. е. по порядку, начиная 1-го и кончая 11-м, а затем опять с 1-го по 11-е и т. д.)
С неделей Всех Святых оканчиваются церковные службы, совершаемые по Триоди Цветной. Завершение триодных служб празднованием в честь всех святых есть, как поучает преосвященный Иннокентий. архиепископ Херсонский (см. Сочинения Иннокентия, архиеп. Херсонского, т. I, стр. 519-521), самое приличное заключение торжествам Господним. Ибо цель, для которой Спаситель наш оставил землю и взошел на небо, для которой Дух Святый оставил небо и сошел на землю, — сия высокая цель состоит не в другом чем, как в освящении грешного рода человеческого, в возведении всех нас на небо. Но лики святых Божиих составляют сонм непререкаемых свидетелей, что сия блаженная цель достигнута, что вознесшийся от нас Спаситель точно уготовал место для всех Своих последователей, что снисшедший к нам Утешитель действительно соделывает способными самых плотских людей обитать в обителях Отца Небесного.
Ибо что были все святые Божии, ныне нами ублажаемые, как не подобные нам люди? Посему слава их есть слава Сына Искупителя и Духа Освятителя: без заслуг Сына ни пред одним из них не отверзлось бы небо, а без благодати Духа ни один из них не смог бы войти и в отверстое небо. Посему настоящее празднество в честь всех святых и составляет самое естественное и приличное заключение празднеств Господних; ибо само есть непосредственный плод событий, в них воспоминаемых. Но дивная последовательность и богомудрый порядок празднеств святой Церкви, естественно, побуждает нас спросить себя: есть ли таковая последовательность такой святой порядок и в наших празднованиях?
Мы прошли теперь весь круг торжеств, достигли конца празднеств — по времени; но достигли ли конца и намерения оных на самом деле? Приблизились ли к тому, что составляет главный конец всех празднеств и учреждений Церкви, всех таинств и всего служения ея, всей нашей благодатной и естественной жизни — к нашему освящению во Христе? Совершая уже ныне память всех святых, можем ли сказать о себе, что мы сами сделались свободнее от всего греховного, чище от всего земного и тленного, сроднее в духе со всем духовным и небесным? Это естественный и необходимый плод, который Церковь предполагала видеть в нас ныне, после стольких светлых торжеств! Она чаяла, что страдания Господа поколеблют самое упорное во грехе сердце, что с воскресением Его воскреснет в нашем духе все, что еще не успело быть совершенно подавлено грехом, что с вознесением Его на небо поднимутся мысль и желания к небу самых равнодушных, что с сошествием на землю Утешителя обратятся самые слабые и отважатся вступить на путь веры и любви.
Исполнились ли сколько-нибудь сии чаяния? Велика ли в нас жатва после столь долгого сеяния? Что видит теперь в нас Господь наш, приникая с высоты святой славы Своей? Усматривает ли хотя малое соответствие тем великим подвигам, кои Он подъял за нас, находясь на земле? Что нашел в нас Дух Святой, снисшедший к нам от Отца? Может ли Он засвидетельствовать пред Отцом, что земные чада Его еще помнят о своем происхождении, и не хотят оставаться навсегда в земле чуждой?
Много ли радостного находят ныне в нас, несмотря на торжество наше в честь их, и святая братия наша на небе? Когда мы празднуем в честь их, и они без сомнения не остаются праздными. Мы припоминаем их деяния и подвиги, а они рассматривают наши нравы, образ жизни и действия; видя их труды и победы над врагами спасения. мы не можем не утешаться духом; видя наши падения и измены истине, они не могут не сокрушаться о нас. Что же, если они во многих из нас ничего не увидят, кроме падений и измен? Что после сего будет значить наше празднование в честь всех святых для самих святых, если не день сетования о всех нас грешниках?
Таковы наши празднества! Круг церковных празднеств светел и благолепен; круг наших празднеств бывает и темен, и безобразен. В круге церковном самые сетования оканчиваются духовным торжеством; в нашем круге самые торжества приводят нередко к духовному сетованию. В самом деле, может ли веселиться о нас вознесшийся Господь наш, когда видит, что крестные страдания Его остаются для многих из нас без всякого плода, и что многие из последователей Его живут так, как бы Он и не приходил для спасения их на землю? Может ли утешаться нами Дух Утешитель, когда видит, как многие вовсе не памятуют о Его присутствии среди нас, дышат непрестанно духом мира, идут вопреки Его благодатным внушениям? Могут ли принимать с радостью наши величания и небесная братия наша, когда находят, что земная братия их безумно расточают общее всем человекам драгоценное наследие благодати, нисколько не соответствуют своему небесному благородству, идут на всякое зло, вопреки воле Отца Небесного? После сего одно средство соделать нынешнее празднество благоприятным для нашего Спасителя, для Духа Утешителя и для всех святых — усвоить себе сетование их о грехах наших.
Покаяние все вдруг изменяет. Когда мы начнем сетовать по Бозе, тогда небожители возрадуются, подобно как они сетуют. Когда мы предаемся радостям греховным, но сетованию о грехах прилично ли быть заключением торжеств Церкви? Для праведных, конечно, было бы это не прилично, а для грешников всего приличнее. Больные лечатся и в праздники; а какая болезнь опаснее греха? Впрочем, чем начался круг священных дней, ныне заключаемых? Не воспоминанием ли падения Адамова, а в лице Адама и всех нас, потомков его? Посему, чем лучше и заключить его, как не восстанием из падений собственных, через покаяние? Таким образом, конец возвратится к началу и возвратит нас к тому блаженному и безначальному началу, в коем блаженствуют ныне души всех святых братий. “Не медли, — внушает каждому из нас Священное Писание. — обратиться к Господу и не откладывай со дня на день;” “при мысли об умилостивлении не будь бесстрашен, чтобы прилагать грех ко грехам” “внезапно найдет гнев Господа, и ты погибнешь во время отмщения” (Сир. 5:8-9).
С. В. Булгаков, Триодь Постная. Триодь Цветная. Настольная книга для священнослужителей. Издание исправленное и дополненное, 2004 год
Интернет-версия под общей редакцией Его Преосвященства Александра (Милеанта), Епископа Буэнос-Айресского и Южно-Американского
All Saints Day. Commemorated first Sunday after Pentecost
The Orthodox Church celebrates the memory of All Saints on the first Sunday after Pentecost. The need for setting aside one day in the ecclesiastical calendar to honour ‘all saints’ was felt right after the Persecutions. Obviously, and in spite of the fact that the Church was already celebrating the memory of well-known saints, it was impossible to know individually and by name, all those who gave themselves for the faith in Christ. And though the day of commemoration varied among the various local Churches, the faithful of the Christian Church at large felt the need not only to commemorate the life and martyrdom of those athletes of the new faith, but also to establish a communion with them.
The present day of celebration of the feast of All Saints goes back at least to St. John Chrysostom, who in one of his homilies in Constantinople says that the commemoration of the Martyrs of the Universal Church was observed on the first Sunday after Pentecost. All Saints Day has always been observed not only as an opportunity for the Church to project to her living membership Christian ideals to be emulated, but also as an opportunity to establish a unity between the Triumphant Church of Christ in heaven and His militant one on earth.
by the Late Rev N. Patrinacos, Greek Orthodox Archidiocese of Australia
********************
В името на Отца и Сина и Светия Дух!
За всеки от светиите има свой ден, свой особен празник. А днес ние с вас ги възпоменаваме всички заедно: и тези, които били прославени, известни още приживе, и онези, които разкрили своята святост след смъртта си, които останали неизвестни за хората, но познати на Бога – всички тях, които наричаме светии. Светците са хора, изпълнили Божия замисъл, хора, каквито Господ би искал всички ние да бъдем. Понеже всеки човек, сътворен от Бога, е призван към святост.
„… Бъдете свети, защото Аз съм свет” – казва Господ в Свещеното Писание*.
„… Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец” – казва Господ Иисус, обръщайки се към всекиго от нас**.
А какво е светостта? Тя е такова свойство на човешката душа, когато любовта и служението към Бога стоят на първо място; когато ние Му отдаваме своите сили чрез служение на другите; когато Божието царство е в сърцето ни. Когато в нас властват не нашият каприз, не нашето самолюбие, не нашата гордост, не нашият грях, не нашият произвол – а властва волята Божия – ето това е Божието царство, което е вътре в нас.
Към това Царство ни призовава Господ, като казва: бъдете свети. На някои им се струва, че светците са били някакви особени хора, че те сякаш са се намирали извън живота, че са били отделени с дебела стена от обичайните всекидневни занимания, които вършат всички останали хора.
Но житията на светците, които винаги с любов, с интерес, с назидание са четели много поколения вярващи християни, ни показват, че това не е така, че сред светиите има хора от най-различни възрасти, звания, професии, народности, жители на различни страни, говорещи на различни езици. Те имали различни служения: епископи на Христовата църква, които водели стадото Христово, светители – ние ги наричаме светители, защото били богослови и носители на апостолската благодат, виждаме още и подвижници, пустинници, благоверни князе, мъченици, царе и бедняци, млади девици и побелели старци – всичко това са различни светци, те съвсем не си приличат помежду си.
Ако поставим един до друг младия мъченик, който отдал живота си за вярата, отшелника, който години наред живеел в глухата гора, и княза, на когото се налагало и да управлява, и да се съветва със своята дружина, и да воюва – човек би казал, какво е общото между тях? И въпреки това всички те са наричани светци. Защото, занимавайки се със своето дело, осъществявайки своето призвание, в същото време те посвещавали себе си на Господа.
Великомъченик Пантелеймон е изобразяван с кутийка за лекарства, понеже бил лекар. Свети Йоан Златоуст изучавал човешката мъдрост, учил в най-знаменитите школи на онова време, а Василий Блажени ходел полугол по улиците зиме и лете, като последния бедняк, и Духът Божий бил в него.
По такъв начин, всички тези хора, напуснали вече нашия свят, са ни оставили велик пример за служение. Където и да се намираме ние с вас, майки и бащи, млади и стари, където и да се трудим, навсякъде можем да чуваме Божия глас.
Ти живееш по волята Господня – значи можеш да изпълняваш Неговия призив – да бъдеш свят в настоящия живот, в онази малка степен, в която това е достъпно за тебе, в която ти позволява твоята немощ. Но как да вършим това, как да се стремим да подражаваме на хората, изпълнили евангелското слово – нали ние с вас живеем в грехове и всеки ден нарушаваме Христовите заповеди?
Веднъж дошли хора при един мъдрец, подвижник, и го попитали: „Ти тук се молиш и живееш далеч от всички, а на нас ни се налага да работим ежедневно, връщаме се уморени, на работа се случва да общуваме с раздразнени хора, трябва да се грижим за семействата си, да изкарваме прехраната – имаме толкова задачи, които ни обременяват. Как можем да вървим по пътя към светостта?” Тогава той им казал: „Ще ви дам една загадка. Три неща могат да ви изведат на този път: плувецът, огледалото и статуята”. Те се учудили и казали: „Обясни какво означава това”. И старецът отговорил: „Когато плувецът заплува под водата, колкото и добре да прави това, той трябва да се повдига над нея и да поема въздух”. Така и ние, потопени в своите дела, от време на време непременно трябва да вдишваме свежата струя на мира, благодатта и молитвата, да се изтръгваме от потока на този живот, за да се съсредоточим, да обърнем себе си, своите мисли към молитвата, към Божието слово, към тайнствата, които ни дават нови духовни сили. Ако отлагаме това, може да не ни достигне въздух, както се задъхва плувецът, който не се повдига на повърхността.
„А огледалото?” – попитали те. „Огледалото ти отговаря с това, което му показваш. Ако искаш да получаваш добро в живота, сам го носи на хората: бъди търпелив към тях, доброжелателен, старай се да помагаш на нуждаещите се от помощ, прави на другите това, което би искал те да правят на тебе, както ни казва Господ Иисус Христос.”
И накрая, последното – това е статуята. Как майсторът изработва статуя? Той взема голям камък и започва да отделя с чука късчета, премахва всичко излишно, докато от безформения камък не се получи фигура на човек или животно. С тежки удари специалният чук отстранява всичко ненужно: той се труди като каменоделец – това е нелеко. Така и ние в живота си трябва с голямо напрежение да премахваме от своята душа всичко, което я покварява, което я превръща от образ и подобие Божие в безформена маса, покрита с плесента на греховете. Отстраняваме своя грях чрез изповед, покаяние, пост, борба със себе си”.
„Ето ги – казал старецът – трите условия, които е необходимо да изпълним, за да намерим пътя към светостта. Помни ги, и тогава пътят Господен ще бъде недалеч от тебе, и когато тръгнеш по него, ще разбереш, че светостта е не само Божи призив, но и Божи дар”.
Защото онзи, който иска да тръгне след Господа, ще получи Неговата помощ, тъй като по този път ние вървим не сами, а заедно с нашия Господ и Спасител, заобиколени от светиите, вече достигнали онова, към което се стремим – към царството Божие, което е вътре в нас. Амин. | http://www.alexandermen.ru
1 юни 1980 г.
Бележки
* Лев. 11:45
** Мат. 5:48
(Из книгата с проповеди „О вечном и временном”, изд. „Жизнь с Богом”, Москва 2007, с. 334-337.)
************
С почитта си към светците пряко и непряко възхваляваме Господа. По думите на Самия Спасител: „Който приема вас, Мене приема; а който приема Мене, приема Тогова, Който Ме е пратил (Мат. 10:40).
Почитаме светците, защото те са приятели на Господа, според свидетелството на Спасителя, Който казва на своите ученици: „Вие сте Ми приятели, ако вършите всичко онова, що ви Аз заповядвам” (Йоан 15:14). И на други места в Писанието се казва, че светците са приятели на Бога: „И изпълни се Писанието, което казва: “повярва Авраам на Бога, и това му се вмени за оправдание”, и той бъде наречен приятел Божий“ (Яков. 2:23; срвн. Исая 41:8).
Почитаме светците и чрез тях измолваме Неговата помощ, защото „не знаете ли, че светиите ще съдят света?…“ (I Кор. 6:2). Защото Спасителят само на апостолите и на подобните на тях е казал: „Истина ви казвам, че вие, които Ме последвахте, при пакибитието, кога Син Човеческий седне на престола на славата Си, ще седнете и вие на дванайсет престола, като съдите дванайсетте Израилеви колена“ (Мат. 19:28).
Знаете ли колко на брой са светиите? А ангелите? Никой не знае колко са нито едните, нито другите… Но нека осъзнаем колко голям е нашият дълг, на нас – християните, постоянно да се молим и да призоваваме за помощ светиите и Божиите ангели в молитвите си.
„Голяма сила има усърдната молитва на праведника ” (Яков 5: 16), ни казва Писанието, а каква ли е силата на молитвите на милионите светии пред Господа, които се застъпват за хората и са положили душите си пред Него?! Затова, радостни са онзи християни, които почитат Божиите светии и просят милост от тези Господни посредници в молитвите си. Но горко на онези християни, които са се отклонили от истинската вяра и не почитат светиите и ангелите като молитвеници за света пред всевечния и милостив Господ.
Най-големите измежду светиите, като Пресвета Богородица, св. Йоан Кръстител, светите апостоли, светите Трима светители, светите Николай и Спиридон, светите великомъченици Георги и Димитър, св. Варвара, св. Екатерина и още много други се радват на особена почит. Църковната служба за тях е богата, а техните празници се празнуват с особено благоговение. В името на големите светии се строят църкви, те се провъзгласяват за закрилници на градове и държави. Повечето от нашите вярващи носят имена на светии, които приемат при светото Кръщение, и още от малки се поверяват на закрилата на съответния светец или светица, като при изпитанията в живота си се уповават на тях.
Но защо е необходима „Неделя на всички светии”? Тъй като голяма част от мъчениците и преподобните са останали неизвестни за света, Православната църква е наредила веднъж годишно, в първата неделя след Петдесетница да се почитат всички светии – знайни и незнайни, от Христос до наши дни.
Кой може да бъде почитан като светия? Много от светиите, които са съвършени в молитвата християни, смирени пред Господа в изпитанията и най-вече в любовта си към Бога, са приели особен духовен дар още през земния си живот. Някои от тях са имали дара на сърдечната молитва, други са имали дара на сълзите, на духовното мълчание, на смирението и на безграничната любов към цялото творение. Други от светиите са имали дара да правят чудеса, да виждат в бъдещето, да лекуват болести, да виждат мислите на хората, да гонят нечисти духове. След смъртта им техните мощи остават нетленни и по Божията благодат правят чудеса.
Светиите в Православната църква се делят на няколко чети: тази на апостолите, които прогласяват Христовото Евангелие по цялата Земя; на пророците и твърдите във вярата от времето на Стария Завет; четата на учителите на света, които са защитавали Църквата и догматите на православната вяра; четата на мъчениците, които проливат кръвта си за вярата в Христос; четата на преподобните отци на Църквата, това са свети монаси и отшелници, уповаващи се единствено на Бога, подвизавали се в пустини, пещери и манастири на пост и непрестанна молитва. И последната чета е тази на блажените и праведните на Земята, които Господ е обикнал, на сираците, вдовиците, невинните деца, на усърдни в Бога монаси и свещеници, на вярващите, които славят Господа и които безстрашно търпят нещастията си, болестите или изпитанията в земния си живот.
Христовата църква е Църква на светиите и мъчениците. Тя е основана с жертвата на Господа на Кръста, върху учението на апостолите и с кръвта на над десет милиона мъченици. Църквата винаги е раждала светии и на нея винаги са служили светии. Църквата и днес изисква святост, свети пастири и вярващи със свят живот!
Измежду тях сме и ние. Нашият дълг е да бъдем Христови последователи и тук, на Земята, да водим живот по пътя към светостта, да полагаме усилия за придобиването на Небесното царство.
Да бъдем с душата си със светиите, които са ни помогнали да се родим отново в Христос, означава да следваме тяхната непоколебима вяра, любовта им към Господа, усърдието, с което изпълняват Евангелието, постоянството им в молитвата. Не можем да се спасим, ако не подражаваме според силите си на живота на светиите. А това означава смирение и чистота на сърцето, мъжеството на мъчениците, молитвата на аскетите, смелостта на първите християни, търпението и благостта на отците…
Светиите са като наши родители, те са нашите молители, помощници в мъки и неволи, пример за следване. Нека оставим гордостта настрана, лошотията и липсата на вяра, и да помолим за помощ всички небесни светии, начело с Пресвета Богородица, която също честваме днес. Те са имали у себе си само чистота и святост: на тялото, на ума, на словото и на чувствата си. Затова са вършели чудеса, затова са изгонвали нечисти духове, затова телата им остават нетленни.
За да следваме пътя на светиите, нека се покаем за греховете си и винаги да се молим за помощ с тази кратка молитва: „Всички светии, молете се на Господа за нас!“. I http://www.doxologia.ro
Статията е публикувана със съкращения
****************
Изпраща ли господарят слугата си при овцете ненахранен?
Изпраща ли бащата сина си да оре без плуг и волове?
Изпраща ли военачалникът воина в битка без оръжие?
Не изпращат.
И Бог не изпраща в този свят Своите слуги, Своите синове, Своите воини ненахранени, невъоръжени. След като и хората знаят да снабдяват своите работници с потребното, толкова повече Бог знае да даде на Своите онова, което им е необходимо.
За това, че Бог изобилно дава Своята благодат на онези, които вършат Неговото дело, най-очевидно свидетелства примерът на светите апостоли. За това, че дванадесет души с незнатен произход и занятие, без войска и богатство, без земен блясък и сила, са могли да оставят своите домове и роднини и да тръгнат по света да проповядват Христовото Евангелие, тоест нещо съвсем ново и противно на всичко онова, което светът дотогава е смятал за истина и добро – това не може да се обясни по друг начин, освен чрез Божията помощ, съдействие и благодат. И при това да имат смелост да въстанат против лъжливата ученост на най-учените, против пагубното богатство на най-богатите, против безбожната власт на най-силните на този свят – откъде биха имали смелост простите рибари, ако Бог не ги хранеше със Своята мъдрост, ако не ги защитаваше със Своята сила, ако не ги въоръжаваше със Своето оръжие? И при това са имали такава неустрашимост и издръжливост, че да претърпят нечувани мъки и неописуеми унижения: да ги бият и хората, и природните бедствия; да ги оковават във вериги; да ги гонят с подигравки и удрят с камъни; да ги държат гладни по тъмници; да ги пренасят вързани по бурни морета от единия до другия край на света; да ги хвърлят на дивите зверове, да ги режат и разпъват; да гледат, че целият свят е въоръжен до зъби против тях, дванадесетте рибари – наистина, о, наистина те е трябвало да имат някаква непобедима тайнствена помощ, някаква храна, която не се взема в уста, но храни, някакво оръжие, което не се носи в ръце, но невидимо побеждава войските на врага (2 Кор. 10:4). След като развълнували целия свят с нечувана проповед за Възкръсналия Христос, за Бога, Който се е явил на хората в тяло и отново се е възнесъл в Своето небесно Царство, и посели семето на новата вяра, на новия живот, на новото творение, те са си тръгнали от този свят. Но едва сега земята започва да гори от тях: от техните семена, от техните думи, от техните стъпки. Народите, които са ги гонили, са се разпръснали по света; царствата, които са им се противили, са паднали безсилно в праха; домовете, които не са ги приели, са се сринали до основи; големците и учените на този свят, които са ги мъчили, са преживели срам и отчаяние и са завършили с най-ужасна смърт. А тяхното семе изниква и процъфтява; Църквата се издига от тяхната кръв и върху развалините на насилствените и лъжливи човешки творения; онези, които са ги приели, са се прославили; онези, които са им повярвали и са тръгнали след тях, са се спасили. О, колко обилно храни Господ Своите работници! Колко разкошно снабдява Своите верни синове! Как като истински военачалник въоръжава Своите воини!
Господ първо снабдява и въоръжава Своите верни, и едва след това ги изпраща на работа и на борба. А че това е така, Христос е показал и в Своя земен живот, показала го е и историята на Църквата след слизането на Светия Дух. В Евангелието се казва, че Христос повикал всички Свои ученици и им дал власт над нечистите духове да ги изгонват, и да изцеряват (хората от) всяка болест и всяка немощ. И тогава им казал да отидат и да проповядват приближаването на царството небесно, и още: болни изцерявайте, прокажени очиствайте, мъртви възкресявайте, бесове изгонвайте. Даром получихте, даром давайте.Следователно, първо им дава власт, мощ и сила, и едва след това ги изпраща на дело. За такова превелико дело апостолите е трябвало да получат и преголяма мощ. А че наистина са получили такава мощ, се вижда от думите на Самия Спасител: даром получихте. И още, за да покаже на апостолите колко голяма и непобедима е тази божествена мощ, която винаги ще бъде с тях, Господ им нарежда безгрижно да ходят на своето дело, без да носят със себе си нито злато, нито сребро, нито храна, нито две дрехи, нито торба, нито обуща; да не се гневят, ако някой не ги приеме; да не мислят предварително какво ще отговарят на съдилищата. И след като им дал необходимата сила, след като им обяснил, че тя е достатъчна за всички нужди и всички скърби в живота, едва тогава открито е изброил всички скърби и страдания, които ги очакват.Ето, Аз ви пращам като овци посред вълци. Но след това пак ги окуражава: не бойте се, вам и космите на главата са всички преброени. Божията сила помага и на врабците, а камо ли на вас! И накрая Господ завършва с решителните думи, които се съдържат и в днешното Евангелие и ясно изразяват какво очаква тези, които употребят за добро Божията сила, и какво – онези, които или не употребят дадената им сила за нищо, или се опитват да я употребят за зло:
И тъй, всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец Небесен; а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен. Първото е наградата за добрия и верен воин, който устои и издържи; а второто – наказанието за злия и неверен воин, който се поколебае, усъмни и предаде на врага. Защото може ли да има по-голяма награда за един човек от тази Сам Господ Христос да го признае за Свой в царството небесно, пред небесния Отец и пред безбройното воинство ангели? Да го впише във вечната книга на живите; да го увенчае с неизказана слава и да го постави от дясната Си страна на безсмъртния небесен събор? И може ли да има по-голямо наказание за един човек от това сам Господ Христос да се отрече от него, да му каже пред събора на всички ангели и всички народи, и в присъствието на Небесния Отец: „Не те познавам, ти не си Мой; ти не съществуваш в книгата на живите; иди си от Мене!” А за това, че е необходимо открито да признаваме и да изповядваме името на Господ Иисус така, както и със сърцето си да вярваме в Него, говори апостол Павел: ако с устата си изповядваш, че Иисус е Господ, и със сърцето си повярваш, ще се спасиш (Рим. 10:9-10). Това значи, че ние сме длъжни да изповядваме Господ Иисус и с душата, и с тялото си. Защото човек се състои от душа и тяло, и затова е необходимо целият човек да изповяда онзи, Който е дошъл да спаси целия човек.
* * *
...Петър отговори и Му рече: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; какво, прочее, ще стане с нас?Апостол Петър поставя този въпрос, когато Господ съветвал богатия младеж, търсещ вечен живот, да отиде и да продаде целия си имот, да раздаде на сиромаси и да тръгне след Него, и когато младежът се наскърбил, защото имал много имот. Тогава Петър поставил горния въпрос, който Църквата е свързала с днешното Евангелие поради тясната духовна връзка между единия и другия. Свети Петър пита от името на всички апостоли: какво ще стане с тях? Ето, те са оставили всичко: и къщите, и роднините, и работата си, и са тръгнали след Него.
А Иисус им рече: истина ви казвам, че вие, които Ме последвахте, при пакибитието, кога Син Човеческий седне на престола на славата Си, ще седнете и вие на дванайсет престола, като съдите дванайсетте Израилеви колена. На въпроса на Петър Господ отговаря на всички апостоли: рече им. Но и тук сред тях е и Юда, предателят. Нима и той ще седне на престола? По онова време Юда още не бил предал Христос, въпреки че предателството може би вече било заченато в неговото сърце. Знаейки предварително, че Юда ще Го предаде, Господ говори условно и предпазливо. Забележете, че Христос не казва: вие всички, а вие, които Ме последвахте. Тези думи изключват предателя Юда, защото той само донякъде е вървял с Христос, но всъщност не е следвал Христос. Скоро той изцяло ще се отдели от Христос и апостолите, а на негово място ще дойде друг и на неговия престол ще седне друг.
Господ обещава велика награда на Своите верни апостоли. Те ще бъдат съдии над целия израилски народ, а не на цялото човечество – защото Той ще бъде единственият Съдия на цялото човечество, – на израилския народ, от който са произлезли. Този народ ще осъди апостолите в земния живот, но апостолите ще му бъдат съдии на Страшния Съд, когато всички народи и всички хора ще се разделят на дясно и ляво, и когато едните ще бъдат призовани във вечното блаженство, а другите – във вечната мъка. Тогава, при това ново раждане, дванадесетте апостоли ще седнат от дясната страна на Господа на дванадесетте престола на славата и ще съдят своя народ, своите съдии в този живот. Но техният съд няма да бъде съд на отмъщението, а съд на правдата.
Онова, което Господ отговорил на апостолите, се отнася изключително за самите тях. Но към този отговор Той сега добавя нещо, отнасящо се за всички верни Негови последователи през всички времена:
И всеки, който остави къща, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи живот вечен. Не са ли получили апостолите и светиите и в този свят стократно повече, отколкото са оставили заради Христовото име? Не се ли издигат стотици и стотици храмове по земното кълбо, които носят техните имена? Не стотици, а стотици милиони мъже и жени не ги ли наричат свои духовни отци и духовни братя? Божието обещание, дадено на Авраам, се е изпълнило дословно и към Божиите светии: тяхното духовно потомство наистина е станало толкова многобройно, колкото са небесните звезди и пясъкът по морския бряг (Бит. 22:17). Светиците, мъчениците и девиците не са ли станали духовни майки и духовни сестри на много и много вярващи, които, имайки техния пример, са последвали Христос? Нямат ли апостолите и светиите и сега, на земята, както и в цялата история на християнската Църква, множество свои духовни деца и духовни невести? Оставили своята къща и своята земя, не са ли станали техни къщи всички къщи на вярващите, и всичките им земи – тяхна земя? Оставяйки малкото – още в самото начало на своята апостолска мисия – всички те са получили много, и не са били бедни, нито са се нуждаели (Деян. 4:34). Духовното потомство е несравнимо по-многобройно от телесното. Духовната печалба е много по-голяма от материалната. Затова Господ добавя, че всички те, освен всичко друго, ще получат и вечен живот.
По своя вътрешен смисъл „къща“ означава старата, грешна душа; братята и сестрите, бащата, майката и жената означават земните привързаности на нашата душа; децата означават нашите грешни дела, а земята – целият сетивен свят, заедно с нашето тяло. Който остави всичко това заради Христос, ще получи стократно повече и по-добро от онова, което е имал. И наред с това – вечен живот.
Господ употребява числото сто, защото това число изразява пълнотата на всички числа, както и за да покаже цялата пълнота на даровете, които верните ще получат. Не стотици, а стотици хиляди мъже и жени са оставили всичко онова и са получили всичко това. На тях и на подобните на тях е посветена днешната неделя – Неделята на всички светии. Някои светии имат свои отделни дни на празнуване в годината. Това са само най-известните. Но освен тях има още огромен брой светии, които са останали скрити за човешките очи, но които са не по-малко известни на живия, всезнаещ Бог. Те съставят прославената Христова Църква и се намират в най-тясна връзка с нас, които съставяме войнстващата Църква на земята. Чрез тях Господ свети като слънце през звезди. Защото те са членове на тялото Му – от плътта Му и от костите Му (Еф. 5:30).
Те са живи, силни и близки на Бога. Но те са близки и на нас. Те непрестанно гледат живота на Църквата Божия на земята; внимателно ни следят от раждането до смъртта; чуват нашите молби, знаят нашите скърби, помагат ни със своята сила и своите молитви, които се издигат като тамян през високи планини от ангел до Божия престол (Откр. 8:3-4). Това са велики мъченици за Христос, светители и богоносни отци, пастири и учители на Църквата, благочестиви царе и царици, които взеха Божията Църква под своя закрила от гонителите, изповедници и пустинници, постници и отшелници, воини и юродиви – с една дума, всички онези, за които Христовата любов засенчва всяка друга любов на земята, и които заради Христовото име са оставили всичко и са претърпели всичко докрай, поради което са били спасени и са спасили и други около себе си. Те и до ден-днешен ни помагат да се спасим; защото в тях няма нито себичност, нито завист: те се радват на това, че повече хора, мъже и жени, ще се спасят и ще достигнат онази слава, в която пребивават те. Всички те победиха с вяра. Всички те угасиха огнената сила, изгаряща във вид на страсти немощните човешки същества. Много от тях понесоха поругания и удари, окови и тъмници, и накрая бяха убити с камъни. А други, за които целият свят не беше достоен, се скитаха по планини, пещери и земни пропасти (Евр. 11:33-38). Но този живот е изпит на дело, а наградите се дават в онзи свят. Те положиха изпита отлично и сега помагат и на нас, за да не се посрамим, а да издържим изпита като тях и да се уподобим на тях в Царството Божие. Наистина, дивен и чуден е Бог в Своите светии!
Неслучайно Църквата е посветила тази неделя на всички светии, като първа неделя след празнуването на слизането на Светия Дух, за наша поука. За да се поучим от това, че и всички светии, както и апостолите, са се показали като най-големи герои в историята на човешкия род не толкова със своята сила, колкото с помощта на благодатната сила на Светия Дух. Те са хранени с Божия хляб, снабдявани са по Божия промисъл, въоръжавани са с Божието оръжие. Затова са можели да издържат в борбата, да претърпят докрай и да победят всичко. (Св. Макарий Велики от своя опит учи, че човек трябва сам дълго да се упражнява в добродетелите, с много труд и самопринуждаване, и „накрая Господ идва, пребивава в него и той пребивава в Господа, и сам Господ в него без труд извършва Своите собствени заповеди, изпълвайки го с духовен плод”, Беседа 19).
А мнозина първи ще бъдат последни, и последни – първи. С тези пророчески думи Господ завършва Своята реч към апостолите. Тези думи са се изпълнили и се изпълняват и до днес, но те ще се изпълнят докрай едва на Страшния съд. Апостолите са били смятани за последните хора в Израил, а фарисеите и лицемерите, които са гонели апостолите, за първи: станахме като измет на света, измет за всички досега (1 Кор. 4:13). Но апостолите са станали първи, а техните гонители – последни и на небето, и на земята. Юда, предателят, е бил между първите, но със своето богопредателство е станал последен. Много светии са били смятани за последни, а са станали първи, докато техните мъчители и презрители за паднали от първите места на честта и славата на този свят до последното място пред Божието лице. А на Страшния съд ще се обяви и ще се види как много и много хора, които сега се смятат за първи между нас, ще отидат на последните места, а пък мнозина, които сега смятат себе си, и биват смятани от света за последни в този живот, ще се издигнат на първите места.
Тези думи имат и свой вътрешен, скрит смисъл. Във всеки от нас се води борба между низшия и висшия човек. Когато в нас царува онова, което е низко, противно, грешно, страшно, тогава низшият човек в нас е първи, а висшият – последен. Изповяда ли човек своите грехове, покае ли се, причасти ли се с Живия Христос, тогава низшият човек в него пада от първото на последното, а висшият се издига от последното до първото място. И обратно, когато в нас царува Христовата красота и благообразност, в смирение и послушност към Господа, във вяра и добри дела, тогава висшият човек е първи, а низшият – последен. Но за съжаление, се случва така, че понякога добрият и благочестив човек става твърде самоуверен и от тази самоувереност се ражда гордост, а от гордостта – всички останали злини, като стълба, по която низшият човек изпълзява на първо място, а висшият бива изтласкан на последно. И така първият става последен, а последният – първи.
Затова трябва непрестанно да бдим над самите себе си, и никога да не се надяваме прекалено много на себе си, но цялата си надежда да възлагаме с молитва на Господа и на Неговото победоносно оръжие и благодатна сила. Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява (Фил. 4:13), казва апостол Павел. Да кажем така и ние: всичко можем, Господи Всесилни, чрез Тебе и чрез Твоята мощ, която винаги присъства в нас. Нищо не можем сами от себе си, нищо, освен да вършим грехове. Гладни сме без Тебе, Господарю наш. Голи сме без Тебе, Отче наш. Невъоръжени и безсилни сме без Тебе, Военачалниче наш. А с Тебе имаме всичко и можем всичко, победоносни Спасителю наш. Благодарни сме за всичко и Ти се молим: не отстъпвай от нас и не ни лишавай от Твоята помощ до края на нашия живот. Да бъде слава на Тебе, Господи Иисусе, с Отца и Светия Дух – Единосъщната и Неразделна Троица, сега и винаги и през всички векове. Амин. I http://www.svetosavlje.org.
Беседата е публикувана със съкращения
***************
Църковните празници са непресъхващ извор на утеха, ободрение и надежда, и само ако повече се замисляхме над техния смисъл, животът ни би бил много по-радостен. Това се отнася и за Деня на всички светии. Какво си припомняме на този ден?
Припомняме си, че светът, в който живеем, има цел, смисъл и предназначение. Всички събития на световната история, били те радостни или непоносимо трагични, са насочени към една цел – и тази цел е Царството Небесно, където са светиите. Защо преминават вековете; защо възникват, укрепват и залязват могъщи държави; защо Църквата проповядва Словото Божие; защо благовестителите отиват в далечни страни; защо изобщо е създаден светът; защо светят звездите; защо са сътворени галактиките? Само с една цел – за да се насели Царството Божие със светии. Светът е създаден, за да роди светци; историята се развива, за да се явяват в нея светиите; животът на земята съществува, слънцето изгрява и дъжд вали заради същата тази цел – да се явяват светиите Божии.
Такъв е Божият замисъл за вселената; Бог желае да сподели със сътворените същества – с ангелите и хората – онзи вечен живот, онази любов и радост, които Той Самият притежава. Бог иска да създаде като резултат един прославен и преобразен свят, в който спасените хора и ангелите съставят едно семейство, чиято Глава е Христос. Всички векове от живота на Църквата протичат с целта хиляди хиляди хора от всички народи с покаяние и вяра да влязат в Божия дом и да заживеят там завинаги.
Ние знаем имената на някои от светците и ги почитаме, но всъщност Божиите светии са много повече от тези, които познаваме и именно заради това Църквата отбелязва този ден и се обръща към всички тях с молитвата: „Всички светии, молете Бога за нас!”
В този ден ние си припомняме, че имаме огромно любящо семейство, наши отци и братя, майки и сестри, които са извървели пътя на спасението преди нас и сега пребивават с Господа на небесата. Ние никога не сме самотни, забравени, изоставени – множество погледи, изпълнени с любов, загриженост, дълбоко съчувствие, са обърнати към нас от небесата, дори когато ние не усещаме това; нещо повече – точно в тези моменти те са най-близо до нас.
Църквата вярва, че светиите, след като се поселят на небесата, в никакъв случай не ни забравят, но по Божия воля се грижат за нас. Както в любящото семейство бащата възлага на по-големите деца да се грижат за по-малките, така и на небесата ангелите и светиите се грижат за нас, които извървяваме своя път на земята.
Този празник ни напомня, че Църквата не е „обществена организация”, тя е мистично тяло, общност, която обединява всички сега живеещи православни християни с тези, които вече са на небесата. Като част от Църквата ние принадлежим към това събрание, което се простира през всички страни и векове и чиято Глава е Христос. Да принадлежим към Църквата, да влизаме с благоговение под сводовете на храма, да пристъпваме към Светите Христови Тайни – това означава да принадлежим на небесата; да напуснем Църквата означава да прекъснем връзка с небесата.
Там, на небето, при Господа и Неговите светии няма ненавист, раздори и разделения; там има само любов и истинско братство, там са простени всички грехове и обиди, изцелени са всички язви. Светците ни напомнят за небесата – за онази реалност, изпълнена с присъствието на Господа, в която те пребивават в безкрайна радост и утеха; напомнят ни за нашия Дом, където нашите роднини ни очакват, за да ни посрещнат с обич.
Светците ни напомнят също и за надеждата. Защото те са били хора като нас, със същата плът и кръв. Те са живели във времена, които също са били изпълнени с препятствия и съблазни – не по-малко от нашите. И въпреки това те са достигнали до небесния си дом, те са при Господа. Значи, и ние не бива да униваме, и ние ще стигнем там и в свое време ще се присъединим към тях.
А сега, докато изминаваме нашия земен път с всичките му примки, ями и спънки, с всичките му блуждаещи огньове и лъжливи указатели, за нас е много важно непрекъснато да виждаме пред себе си Града на светиите, Небесния Йерусалим, към който вървим и където се надяваме да достигнем с Божия помощ и по молитвите на всички светии. | http://www.pravoslavie.ru
*****************
До земеделеца Бранислав Ст.
Търсиш обяснение на апостолските думи: И вече не аз живея, а Христос живее в мене (Гал. 2:20). Това са думи на онзи апостол, който първоначално бил противник на Христос и на Христовите последователи, а после се обърнал от Савел в Павел. И като Павел, като вече обърнат в християнската вяра, той казва: Не живея вече аз, а Христос живее в мен. Какво означава това?
Това означава, че той вече живее не със своите мисли, а с Христовите, не със своята любов, а с Христовата; върши не своите дела, а делата на Христос. Защото всичко, което е мислел като гонител, той е престанал да мисли като защитник на Христовото Евангелие; и всичко, което е обичал като Савел, е намразил като Павел; и всичко, което е вършил като еврейски фарисей, е осъдил като християнски апостол. Наистина Савел е излязъл от самия себе си и в него се е вселил Христос, така че вече не Савел е мислел, чувствал и действал, а Христос в него. Пребъдете в Мене, и Аз във вас – е казал Господ на Своите ученици (Йоан 15:4). Това се осъществило при Павел. Всичко старо в него изчезнало и било заменено с ново. И умът, и сърцето, и волята. И всичко, което съставлявало неговата личност, било покорено на възкръсналия Господ, така че вече не той управлявал своя живот, а Христос; вече не той живеел, а Христос. Все едно че нашето езеро е влязло в светлината и светлината в езерото.
Как е станало това? Защото трябва да се знае, че човек не се ражда християнин, а става такъв. Самият Павел е разказвал за обръщането си многократно. За него този случай е най-важното събитие в живота му и главното доказателство за неговото духовно преобразяване от гонител в ревнител, от Савел в Павел, от ненавистник в предан от цялото си сърце служител на Господа. А самият този случай по пътя за Дамаск показва цялата трагедия на човешките мисли и желания, цялото нищожество на човешките планове, когато те не са в съгласие с Божиите.
Да даде Бог и ти да стигнеш до съвършенството на Павел, за да можеш да кажеш: Вече не аз живея, а Христос живее в мене!
Превод: Диляна Иванова
Из книгата на св. Николай Велимирович „До изгонените от рая”, ИК “Омофор” 2016
******************
Първовърховните апостоли Петър и Павел са всъщност напълно различни. Единият буквално от първите дни на Христовата проповед следва Христос, а вторият се бори против Господа с всички достъпни средства, докато явно чудо – срещата с Преследвания – не преобръща живота му. Единият е простодушен рибар, който не блести с образование; а другият е познавач на закона, книжник, получил високо образование, „възпитан при нозете Гамалиилови” (Деян. 22:3). Единият е семеен – Христос въздига неговата тъща от огницата (виж. Мат. 8:14-15); а другият е пламенен проповедник на девството, който при това преподава на верните и правилата на истинния християнски брак.
Те са толкова различни, но тяхната памет се празнува в един и същи ден. Те са дотолкова тясно свързани помежду си чрез тази памет, чрез общия живот и общото дело, че съзнанието на църковния човек най-често ги възприема едва ли не като единно цяло. Също и на иконите те обикновено се изобразяват заедно, сякаш са двама братя.
Светите апостоли Петър и Павел … Коя е причината, поради която тези толкова различни хора започват така да си приличат; как тези тъй чужди един на друг мъже стават толкова близки?
Заради слабостта ли? Единият се отрича от Христа в момент на малодушие, а другият е убеден, че служи на Бога, като предава християните на смърт…
Заради силата ли? Единият, след като се покайва, в своето служение на Христа е неустрашим и е дотолкова изпълнен с този дух на покаяние и смирение, че дори смята себе си за недостоен за мъчителна смърт чрез разпъване на кръст и изисква да бъде разпнат надолу с главата. А другият след срещата със Спасителя по пътя за Дамаск става проповедник на Евангелието, готов да благовести на ближни и далечни, за всички да стане всичко (виж. 1 Кор. 9:22), да скърби с всеки, който скърби; да страда с всеки, който страда; и изглежда няма сила на земята, която би могла да му попречи, да го спре – било то зверове, с които се бори в Ефес (виж. 1 Кор. 15:32), или пък бурята и морските дълбини, или пък камъните, разкъсващи плътта му.
Не, нито слабостта, нито силата ги сближава. Сродява ги любовта Христова и тяхната любов към Христа – тя ги прави братя.
Не съществува човек, когото Господ да не обича. Но се оказва, че малцина са в състояние да усетят тази любов, а още по-малко са тези, които се отзовават на нея както подобава. Човек разбира, че Христос го обича, той осъзнава, че никой не може да му е по-близък, че на никого той не е така скъп, че никой не се грижи за него така и не го цени така. Човек разбира всичко това … Но той не е готов да отвори докрай своето сърце за тази любов. Защото ако не й се поставят никакви граници, ако не се издигат препятствия на нейния път, любовта Христова ще преобрази напълно всичко в нас, ще ни накара да се променим, да живеем напълно различен живот. И ние се съпротивяваме: забелязваме я само отчасти – в комфортна за нас мяра; когато ни е удобно, забравяме за нея, обръщаме й гръб; не чуваме, когато тя чука на вратата на нашето сърце и кротко моли да я пуснем вътре. По същия начин ние ограничаваме и нашия отговор на Божията любов; отмерваме колко крачки можем да извървим насреща й; определяме какво е приемливо и какво е неприемливо за нас в следването на Христа. Ние се пазарим – да, за съжаление, понякога е точно така – пазарим се със своята съвест, като се опитваме да я убедим, че това, което тя изисква от нас, – „това вече е прекалено”, това е крайност; бихме могли да удовлетворим нейните изисквания и с нещо значително по-малко.
А светите апостоли Петър и Павел допускат Божията любов да ги изпълни изцяло, те й се отдават така, както корабното платно се отдава на вятъра – без да го е грижа за това, дали той повява едва осезаемо или пък прераства в страшна буря. Те не прокарват никакви граници между себе си и Христа, не поставят никакви прегради, те за нищо не казват: „това е мое, Господи, не ми го взимай, не ми го отнемай, остави ми го”.
Преподобният Авва Доротей твърди, че когато човек се отказва от нещо заради Христа, то Сам Христос застава на мястото на онова, от което човек доброволно се е лишил. И наистина е така. Апостолите се отказват заради Христа от всичко и Той става за тях единственото съкровище, което вовеки няма да им се отнеме, Христос заменя всичко в живота им и го изпълва със Себе Си.
Също така цялостна е тяхната любов към Господа – бликаща неудържимо в сърцата, преливаща; любов, която е невъзможно да бъде скрита в сърцето, която трябва да се прояви…
Също такава е и любовта им към хората – как да не ги обичат, след като Господ ги обича?! И на тази любов те също не слагат предел, но са готови на всичко, защото знаят, че дори и смъртта не може да ги раздели нито от Бога, ни то от тези, които Бог им е поверил, които им е възложил.
И когато ние ги наричаме първовърховни апостоли, то трябва да имаме предвид не тяхното особено положение, нито авторитета, нито дори съвкупността от всички подвизи и трудове, а именно това: онзи връх, онази висота на любовта, към която те се възнасят, онова място – невидимо за очите, но осезаемо със сърцето, където те са така свързани, така обединени, че днес християните ги честват заедно.
Те първоначално са толкова различни, някога дори толкова чужди, но впоследствие стават братя, стават два обединени съсъда, които имат едно съдържание – и това е Божествената любов. | http://www.pravoslavie.ru
********************
Неделя На утренята Ев. Мат. 28:16-20.
На литургията Евр. 11:33-12-2. Ев. Мат. 10:32-33, 37-38; 19:27-30.
Понеделник Рим. 2:28-3:18. Ев. Мат. 6:31-34; 7:9-11.
Вторник Рим. 4:4-12. Ев. Мат. 7:15-21.
Сряда Рим. 4:13-25. Ев. Мат. 7:21-23.
Четвъртък Рим. 5:10-16. Ев. Мат. 8:23-27.
Петък Рим. 5:17-6:2. Ев. Мат. 9:14-17.
Събота Рим. 3:19-26. Ев. Мат. 7:1-8.
*******************
Недела – Утрена
16. А единаесетте ученици отидоа во Галилеја, во гората, каде што им беше заповедал Исус;
17. па, штом Го видоа, Му се поклонија; а некои се сомневаа.
18. А Исус, кога се приближи, проговори и рече: „Ми се даде секаква власт на небото и на земјата.
19. Одете и научете ги сите народи, крштавајќи ги во името на Отецот, и Синот, и Светиот Дух,
20. и учејќи ги да пазат сè што сум ви заповедал; и ете, Јас сум со вас преку сите дни до свршетокот на светот. Амин!”
*****
Недела – На литургијата
33. кои преку вера победија царства, вршеа правда, добија ветувања, затворија уста на лавови;
34. угаснаа огнена сила, ја избегнаа острицата на мечот, од немоќни станаа крепки, станаа силни во војна, прогонија туѓи војски;
35. жени примија свои умрени воскреснати; други пак, беа мачени и не примија ослободување, за да добијат подобро воскресение;
36. а други поднесоа подигрување и бичување, па дури и окови и затвор;
37. со камења беа отепувани, со пила резани, на искушенија подложувани, умираа убивани со меч, скитаа во овчи и козји кожи, во сиромаштија, во маки, во срам –
38. оние, за кои свето беше недостоен – скитаа по пустини, по ридови, по пештери и земни бездни.
39. И сите тие, иако примија сведоштво преку верата, сепак не го добија ветеното,
40. оти Бог за нас предвиде нешто подобро, та тие без нас да не постигнат совршенство.
12. Да се трпи гледајќи Го Исуса. Блажени сме во Господа кога гледаме на небесниот Ерусалим.
1. Затоа и ние, имајќи толку многу сведоци, да отфрлиме од себеси секакво бреме и грев, што лесно нè окружува, и со трпеливост да побрзаме кон претстојната борба,
2. имајќи Го пред очи Началникот и Завршителот на верата – Исуса, Кој, поради Неговата идна радост претрпе крст, откако го презре срамот, и седна од десната страна на престолот Божји.
*****
32. И така, секој што ќе Ме признае Мене пред луѓето, ќе го признаам и Јас него пред Мојот Отец небесен.
33. А кој ќе се одрече од Мене пред луѓето, и Јас ќе се одречам од него пред Мојот Отец небесен.
37. Кој милува татко или мајка повеќе од Мене, не е достоен за Мене; и кој милува син или ќерка повеќе од Мене, не е достоен за Мене;
38. и кој не го земе крстот свој и не оди по Мене, не е достоен за Мене.
27. Тогаш Петар одговори и Му рече: „Ете, ние оставивме сè и по Тебе одиме: што ќе стане, пак, со нас?”
28. А Исус им рече: „Вистина, ви велам, дека вие што врвите по Мене, при повторното раѓање, кога Синот Човечки ќе седне на престолот на славата Своја ќе седнете и вие дванаесетте Израилеви колена;
29. и секој што остави куќа, или брат, или сестра, или татко, или мајка, или жена, или деца, или ниви, заради Моето име ќе наследи стопати повеќе и ќе добие живот вечен.
30. И мнозина први ќе бидат последни, а последните први.”
*******
Понеделник –
28. Оти не е оној Јудеец, кој е таков по надворешност, ниту по обрезанието, кое е надворешно, врз плотта,
29. туку оној, кој е внатрешно таков, и она обрезание, што е во срцето, по дух, а не по буква: него ќе го пофалуваат не луѓето, а Бог.
3. Сите луѓе без разлика се грешници, а ќе се оправдаат преку верата дарум.
1. Па, по што се подобри Јудејците од другите луѓе или што им помага обрезанието?
2. Предимството е големо во секој однос, а главно во тоа, што ним им е поверено словото Божјо.
3. Па што, ако некои не поверувале? Зар нивното неверување ќе ја уништи Божјата вера?
4. Никако! Да признаеме дека Бог е верен, а секој човек лажец, како што е напишано: „За да се оправдаш во зборовите Свои, и да победиш кога си во суд”.
5. Ако, пак, нашата неправда ја покажува Божјата правда, што ќе речеме тогаш? Зар Бог е несправедлив, кога се гневи? Човечки зборувам.
6. Никако! Зашто, како Бог ќе му суди на светот?
7. Оти, ако вистината Божја се возвеличува преку мојата лага за слава Негова, па зошто тогаш мене да ме судат како грешник?
8. Не бива ли тогаш да правиме зло, та да излезе на добро, како што некои хулат на нас и велат дека така учиме? Тие се справедливо осудени.
9. И така, какво предимство имаме? Никакво, оти веќе ги обвинивме, како Јудејците, така и Елините, дека се сите под грев,
10. како што е напишано: „Нема ниеден праведен,
11. нема ниеден разумен, нема кој да Го бара Бога;
12. сите се отстранија, заедно станаа негодни: нема кој да прави добро, нема ниеден”.
13. Грлото нивно – отворен гроб; со јазиците свои мамат; под јазиците нивни – змиски +отров,
14. устата нивна е полна со клетва и горчина.
15. Нозете нивни им се брзи за проливање крв;
16. пустош и маки по нивните патишта;
17. тие не го познаа патот на мирот.
18. Страв Божји нема пред очите нивни.
****
31. Па затоа не грижете се и не говорете: што да јадеме, или што да пиеме, или во што да се облечеме?
32. Зашто сето тоа го бараат незнабошците, а вашиот Отец небесен знае дека за сето ова имате потреба.
33. Но барајте го најнапред царството на Бога и Неговата правда, и се ова ќе ви се придаде.
34. И така, немојте да се грижите за утре, зашто утрешниот ден ќе се грижи за своето; на секој ден доста му е неговото зло.”
****
9. Има ли меѓу вас човек, кој, ако му посака неговиот син леб, да му даде камен,
10. и кога посака риба, да му даде змија?
11. И така, ако вие, бидејќи лоши, умеете да им давате на своите чеда добри дарови, колку повеќе вашиот Отец небесен ќе им даде добра на оние што Му бараат?
****
Вторник –
4. На оној што работи платата му следува не по милост, туку по долг.
5. Напротив, оному, кој што не работи, а верува во Оној, Кој го оправдува безбожникот, верата му се прима како оправдание.
6. Така и Давид го наречува оној човек блажен, кому Бог му прима оправдание без дела по
Законот, велејќи:
7. Блажени се оние, чии беззаконија се простени и чии гревови се покриени;
8. блажен е оној човек, кому Бог нема да му прими за грев!
9. Ова блаженство, пак, за обрезание ли е или за необрезание? Бидејќи велиме дека на Авраама му беше примена верата како оправдание.
10. Кога му се прими: по обрезанието или пред обрезанието? Не по обрезанието, туку пред обрезанието.
11. И знакот на обрезанието тој го доби како печат на оправдување преку верата, која ја имаше пред обрезанието, за да биде татко на сите необрезани што веруваат, та и ним да им се прими како оправдување,
12. и татко на обрезаните, но не на оние, кои обрезанието само го примиле, туку кои и врват по стапките на верата од нашиот татко Авраам, кој ја имаше пред обрезанието.
****
15. Пазете се од лажните пророци, кои доаѓаат во овча кожа, а однатре се волци грабливи.
16. По нивните плодови ќе ги познаете. Се бере ли грозје од трње, или смокви од чичка?
17. Па така, секое добро дрво дава добри плодови, а лошо дрво дава лоши плодови;
18. не може добро дрво да дава лоши плодови, нити лошо дрво да дава добри плодови.
19. Секое дрво, што не дава добар плод, го сечат и го фрлаат во оган.
20. И така, по нивните плодови ќе ги познаете.
21. Не секој што Ми вели: »Господи, Господи«, ќе влезе во царството небесно, а оној што ја исполнува волјата на Мојот Отец небесен.
****
Среда –
13. Бидејќи ветувањето кон Авраама или кон семето негово – да биде наследник на светот, се даде не преку Законот, туку преку оправдување со посредство на верата.
14. Ако приврзаниците на Законот се наследници, верата е обессилена, и ветувањето уништено;
15. оти Законот породува гнев; каде што, пак, нема Закон, нема ни престапување.
16. Затоа тоа е од верата, за да биде по милост, та и ветувањето да биде заздравено не само по Законот, туку и по верата за сите потомци Авраамови, кој ни е татко на сите нам
17. според напишаното: „Те поставив татко на многу народи” – пред Бога, Кому тој Му поверува, Кој ги оживува мртвите и го вика она што не е како да е.
18. Авраам, без никаква основа за надеж, поверува со надеж дека ќе стане татко на многу народи, според реченото: „Такво ќе биде твоето потомство.”
19. И откако не ослабна верата негова, тој не помисли дека телото негово е веќе умртвено, оти беше тукуречи стогодишен, и дека утробата Сарина е веќе во умртвување;
20. и во ветувањето Божјо не се посомни со неверие, туку остана тврд во верата, и Го прослави Бога,
21. наполно уверен дека Он е силен и да го изврши она, што го ветил.
22. Затоа тоа му се прими како оправдание.
23. Но, не само за него е напишано дека му се прими,
24. туку и за нас: ќе ни се прими, ако веруваме во Оној, Кој Го воскресна од мртвите Исуса Христа, нашиот Господ,
25. предаден за нашите гревови и +воскреснат за наше оправдание.
****
21. Не секој што Ми вели: »Господи, Господи«, ќе влезе во царството небесно, а оној што ја исполнува волјата на Мојот Отец небесен.
22. Мнозина ќе ми речат во оној ден: »Господи, Господи, не во Твое ли име пророкувавме? И зар во Твое име бесови не изгонувавме? И не во Твое ли име многу чуда правевме?
23. И тогаш Јас ќе им кажам: »Никогаш не сум ве познавал; бегајте од Мене вие што правите незаконски дела!«
****
Четврток –
10. Оти, ако како непријатели, се помиривме со Бога преку смртта на Неговиот Син, тогаш уште повеќе ќе се спасиме преку Неговиот живот, откако сме се помириле.
11. И не само тоа, туку и се фалиме со Бога преку нашиот Господ Исуса Христа, преку Кого добивме сега помирување.
12. Затоа, како што гревот влезе во светот преку еден човек, а преку гревот – смртта, по таков начин и смртта премина на сите луѓе преку еден човек, оти сите згрешија;
13. бидејќи и пред Законот имаше грев во светот; но гревот како таков не се смета, кога нема закон.
14. Смртта, пак, царува од Адама та дури до Мојсеја и над оние што не погрешија со престапи, слични на Адамовите, кој е образ на Оној што ќе дојде.
15. Но дарот не е како престапувањето. Зашто, ако преку престапувањето на еден изумреа мнозина, тогаш Божјата благодат и дарот преку благодатта на единствениот Човек, Исуса Христа, уште повеќе преизобилно ќе се излие врз мнозина.
16. И дарот не е како гревот на еден што погрешил, зашто судењето за еден престап води кон осудување, а дарот – од многу престапи кон оправдување.
****
23. И кога влезе во коработ, по Него влегоа и учениците Негови.
24. И ете, настана голема бура во морето, така што брановите го покриваа коработ, а Он спиеше.
25. Тогаш се приближија учениците до Него, Го разбудија и рекоа: „Господи, спаси нè, загинуваме!”
26. А Он им рече: „Зошто сте толку плашливи, маловерни?” Потоа стана, им заповеда на ветровите и на морето, и настана голема тишина.
27. А луѓето се зачудија и рекоа: „Кој е Овој, та и ветровите и морето Му се покоруваат?”
****
Петок –
17. Бидејќи, ако со престапувањето на еден смрта царува преку едниот, тоа многу повеќе
оние, што ја примија благодатта и дарот изобилно, ќе царуваат во животот преку Единиот Исус Христос.
18. И така, како што преку престапувањето на еден човек дојде осудувањето на сите луѓе, така и преку правдата на Единиот дојде оправданието за живот на сите луѓе.
19. Оти, како што преку непослушноста на еден човек мнозина станаа грешни, така исто и преку послушноста на еден, мнозина ќе станат праведни.
20. А Законот се додаде, за да се умножи престапувањето. Каде што, пак, се умножува гревот, благодатта се јавува во голема изобилност,
21. та, како што гревот царува, предизвикувајќи смрт, така и благодатта да се зацари со правда за живот вечен, преку Исуса Христа, нашиот Господ.
6. Посветувањето и новата служба е плод на оправдување преку верата.
1. Што, пак, да речеме? Ќе останеме ли во гревот, за да се умножи благодатта? Никако!
2. Ние, кои сме умреле за гревот, како ќе живееме во него уште?
****
14. Тогаш дојдоа при Него учениците Јованови и рекоа: „Зошто ние и фарисеите постиме многу, а Твоите ученици не постат!”
15. А Исус им рече: „Зар можат сватовите да бидат нажалени додека е со нив младоженецот? Но ќе дојдат дни, кога младоженецот ќе се оттргне од нив, па тогаш и тие ќе постат.
16. Зашто никој од нив не крпи стара облека со нова крпа, оти таа ќе се отшие од старото и отворот ќе биде поголем;
17. ниту, пак, се става ново вино во стари мевови; инаку, мевовите ќе напукаат, и виното ќе истече и мевовите ќе пропаднат; туку ново вино се става во нови мевови, па така ќе се запази и едното и другото.”
****
Сабота –
19. Знаеме дека она, за што зборува Законот, се однесува на оние, што се под Законот, за да се затворат устите на сите, и така целиот свет да стане виновен пред Бога,
20. зашто преку делата на Законот пред Него нема да се оправда ниедна плот; бидејќи +преку Законот се познава гревот.
21. А сега без Закон се јави Божјата правда, посведочена од Законот и Пророците.
22. Божјата правда преку верата во Исуса Христа е во сите и врз сите оние што веруваат; зашто нема разлика:
23. сите згрешија и се лишени од славата Божја.
24. Но ќе се оправдаат преку дар, со Божјата благодат, а преку откупот во Христа Исуса,
25. Кого Бог Го определи со крвта Своја да биде милостивна жртва преку верата, за да ја покаже Својата правда во опростувањето на поранешните гревови, во времето на Божјото долготрпение,
26. та да ја покаже Својата правда во сегашно време, дека е Он справедлив и дека го оправдува секого што верува во Исуса.
****
1. Не судете, за да не бидете судени;
2. оти, со каков суд судите, со таков ќе бидете судени; со каква мерка мерите, со таква и ќе ви се мери.
3. Зошто ја гледаш раската во окото на брата си, а гредата во своето око не ја чувствуваш?
4. Или, како ќе кажеш на брата си – чекај да ти ја извадам раската од окото; а, пак, ете, во твоето око има греда?
5. Лицемере, извади ја прво гредата од твоето око, па тогаш ќе видиш како да ја извадиш раската од окото на брата си.
6. Светињата не ја давајте на кучињата, и не си го фрлајте бисерот пред свињите, за да не го изгазат со своите нозе, и откако се повратат, да не ве раскинат.
7. Сакајте и ќе ви се даде; барајте и ќе најдете; чукајте и ќе ви се отвори;
8. зашто секој што сака, добива, и кој бара, наоѓа, и на оној што чука, ќе му се отвори.
****
Christian Kresall 
You must be logged in to post a comment.